Началните стихове на Битие ни казват: “И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро.”. Няма болест, няма болка, няма страдание, няма грях. Това със сигурност не е създадения ред както изглежда днес. Какво се е случило?
Чрез греха на Адам и Ева дойде болка, страдание и смърт. Унищожителния ефект на греха е описан от св. Павел, когато той каза, ” Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.” (Римляни 8:22). Болката и страданието не е част от намеренията на Бог, то е резултат от живеене в един паднал свят.
Е, как да се справим с болката? Как да оправдаем смисъла от страданието в този свят? Съвременната култура се опитва да го премахне или да го обясни, за да се справи с всякакъв вид на страданието е като злото да бъдат избегнато или смекчено на всяка цена. Тази нагласа може да доведе до всички видове злоупотреби, като се започне от зависимостта от наркотици до желание за евтаназия. Християнинът, от друга страна, има и други варианти за смисъла на страданието.
Бог не е възнамерявал да има страдание
Първо, трябва да се подчертае, че човешкото страдание не е било първоначалното намерение на Бога. Наличието на страданието в нашия свят е пряк резултат от греха, живейки в един паднал свят. Тъй като живеем в този свят, обаче, ние трябва да помним, че сме създания, а Бог е Създателя и ние сме призовани да живеем живота си в рамките на ограниченията, определени от Бога. Ние високо ценим живота койтоБог ни е дал, но не се осмелим да сложим по голяма стойност, че животът или част от него е по-висок от самия Бог. Така страданието, дори до смърт, не е най-голямото зло, което може да ни сполети. Най-голямото зло е неподчинение и липса на вяра в Бог отказвайки да живеем в рамките на нашите граници на творения.В допълнение, страданията на Исус ни учат как да се справяме с нашето собствено страдание. Човек, който страда доброволно стои на същото място на което Исус застана. Той понесе страданията си, не защото желаеше, но тъй като тя му бе дадено от Отца като част от мястото му в живота. Като християни, които сме се присъединили към Христос в нашето кръщение, ние споделяме от неговата сила в лицето на страданието. Не е за препоръчване за християните да търсят страдание или го наричат неквалифицирано добро. Напротив, ние го виждаме като кръсткойто сме издържали с вяра, който ще даде път към славата.
Двете страни на страданието
Наличието на страдание в живота на християнина има две страни. Понякога Бог ни призовава да бъдем хората които се грижат за другите. Непознатия свят на дълбоко страдание може да предизвика колебание или страх в християнина. Търпение, нежност и привързаност като отговор на страданието не идват естествено. Но тук отново може да се облегнем на Бога.
Неговото присъствие е заедно с нас в лицето на болката и страданието, е състрадателното присъствието на някой, който пострада за нас и сега страда с нас. Неговите страдания и смърт за нас му дават сила ” за да обърше всяка сълза от очите ни.” И когато служим на другите, които страдат, тази грижа ни позволява да се увеличи нашата грижа, дори когато не можем да се намалим тяхното страдание.
В други случаи Бог ни призовава да бъдем “приемници на грижа” осигуряване на възможност за други, за да служат на Бог чрез грижи за нас. Ричард Нюхаус отбелязва, че “да се поверим на грижите на другите, е да се откажем от заетостта си кум собственото ни достойнство и да се позволим на другите е най-голямото човешко достойнство, което е да се грижим за тези, които нямат претенция върху нас, различна от твърдението за човешка потребност.. ”
Одавайки се на грижате на другите, може да ни научи на свой ред как да се грижим по-добре за другите. Св. Павел напомня на коринтяните, че нашият небесен Отец “ни утешава във всички наши проблеми, така че да можем да утешаваме тези в беда с комфорта ние самите да получим от Бога” (2 Коринтяни 1:4). Така Бог обръща страданието в училище, където да се научим на взаимно допълващи се отношения да служим и да ни служат, да се грижим и да се остажим някой друг да се погрижи за нас.
Ние никога не сме сами
Независимо дали даваме или получаване на грижи в средата на страданието, ние винаги можем се утешим с факта, че ние не сме сами в нашите страдания или в наша грижа. Както Павел напомня на християните в Рим, които са изправени пред страданието, “ Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самия Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания; а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля. “(Римляни 8:26-27).
Човешкото страдание е наистина труден и сложен въпрос. Ако ограничим нашите разследвания и обяснения към мъдростта и философията на света, ние сме склонни да се предадем на отчаяние и безнадеждност. Но ако вземем предвид човешкото страдание в библейския контекст за това как Бог ни обича и се грижи за нас, ние виждаме нови възможности.
Като християни, ние сме упълномощени от кръщението на нашия съюз с Христос, за да потопим нашето страдание в неговото страдание за нас. Ние, които сме обединени като едно в тялото на Христос постоянно да имаме това единство както като споделяме тялото и кръвта му. По този начин ние сме движени от любовта на Христос, за да служим на другите членове на тялото, когато те страдат. С вяра, ние се учим да поставяме нашите страдания в контекста на Неговото страдание за нас. С вяра, ние се учим да ни се грижим за другите в контекста на неговата грижа за нас. Тази вяра ни дава възможност да изповядаме заедно с апостол Павел ” Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас ” (Римляни 8:18).
(Making Sense out of Suffering)