Планираш ли? Планирането е добро. Хубаво е да мислиш напред, да си представяш проблемите и предизвикателствата на утрешния ден, да имаш опис на ресурсите си и да оценяваш ресковете. Хубаво е да имаш план Б, в случай, че първоначалните ти усилия не успеят.
Но, понякога планирането се превръща в притеснение. Прекаленото мислене за утрешните проблеми, може да те накара да се въртиш в леглото, без да можеш да се отпуснеш и да заспиш. Прекаленото планиране на непредвидимото, може да те направи неспособен да се наслаждаваш на живота, който е пред теб точно сега. Прекаленото живеене в бъдещето, те прави угрижен и неспокоен, защото няма как да направиш нещо за проблемите, които още не са възникнали.
Къде отиваш с безпокойството си? Къде другаде, освен при Отца: „И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем? (защото всичко това търсят езичниците), понеже Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“. (Maтей 6:31-33)
