Всички ние работим, за да изкараме пари (или ако сме безработни много бихме искали да можем да работим, за да печелим пари). Но как е възможно да преследваме финансови цели, без парите да станат наш господар? Да, това е проблемът, както казва Хамлет.
Парите сами по себе си не са нещо лошо. Те са просто средство. Но също така представляват преносима сила, способност да накараме други хора да правят неща вместо нас. Любовта към парите може да бъде толкова пристрастяваща и поробваща, колкото всеки друг наркотик. Със сигурност мога да видя и да надуша материализма в другите хора – когато видя приятели да разполагат с големи суми в кредитните си карти или други, обсебени от борсовата търговия, залагащи на бинго, слотове и онлайн покер, например. Обърни внимание на съблазнителната привлекателност на това! „Богатството е безполезно в деня на гнева, но правдата избавя от смърт“ (Притчи 11:4).
Аз по-трудно откривам материализъм в себе си и затова трябва да слушам хората, които Бог поставя около мен. Нито една инвестиция, нито един долар няма да променят съдбата ми в деня на страшния съд. Единственият актив от личния ми баланс, който мога да взема със себе си, е праведността, която имам от Исус Христос.
Каквито и пари да имам в момента, те в действителност принадлежат на Бог и трябва да се използват според Неговите планове. Когато съм щедър към Него, когато се грижа за семейството си и помагам първо на други хора, тогава може да ми се вярва да харча и за себе си.
