Човече, не е толкова трудно да пренебрегнеш родителите си, но е наистина, наистина трудно да откажеш на приятелите си. Кой на възраст над 14 години не е усещал завладяващият натиск на връстниците? Никой не иска да му се подиграват, че е слаб, загубеняк, задръстен или женка. Всеки иска да бъде част от групата. Понякога силните лидери подтикват хората в своята група към ужасни дела.
Натискът от страна на връстниците не е нещо ново – той винаги е съществувал: „Защото достатъчно е миналото време, когато сте живели така, както искат да живеят езичниците, като сте прекарвали в разврат, похоти, пиянство, гуляи, опивания и нечестиви идолослужения. Затова те се и чудят, и ви хулят за това, че не тичате с тях в същата крайност на разврата” (1 Петрово 4:3,4). Когато хората са решили да се забавляват, те искат всички останали да се присъединят към тях, за да не се чувстват виновни и за да не останат други, които да са невинни и да разгласят делата им. Ако все пак бъдат хванати, поне ще имат компания в каквато и колония на прокажени да попаднат.
Всичко се свежда до това, чие одобрение се стремиш да получиш, за да се чувстваш добре. Приятелите ти ли са номер едно в твоя живот? Жадуваш ли за одобрението им повече отколкото за каквото и да е друго нещо? Ако е така, знай, че си ги направил свой идол. Знай също, че те не са ти истински приятели, ако те подтикват да правиш неща, които са греховни или незаконни, или и двете.
Когато си притиснат, попитай Исус какво Той би искал да направиш.
