Знам защо християните често имат проблеми да споделят вярата си.
Знам, защото понякога на мен самия ми е трудно да споделям вярата си. От една страна, кой иска да рискува отхвърляне? Всички ние трябва да изтърпяваме много отхвърляне и разочарование всеки ден – защо да искаме повече? От друга страна, стресирам се, че нямам правилните думи, които да кажа в подходящия момент. От друга страна, задачата да изпълня Великото поръчение на Исус да занеса Евангелието до крайщата на земята изглежда толкова плашеща, че дори не започвам. Но най-голямата причина? Не обичам достатъчно тези хора.
Грижата за духовното състояние и съдбата на другите хора е научено поведение. То изисква също и усилия, съзнателен избор да отделяш време, енергия и любов към хората. Трябва да избереш да те е грижа. Някой го е било грижа за мен – затова съм вярващ. Сега аз мога да направя това за някой друг. „Към едни, които са в съмниние, бъдете милостиви; други спасявайте, като ги изтръгвате от огъня, а към други показвайте милост със страх…(Юда 1:22,23).
Хората може да изглеждат напълно добре с живота си без Христос. Не го вярвайте. Хората няма къде да отидат с вината, която им лежи на съвестта. Хората нямат отговори дали има надежда за тях след смъртта. Ние християните можем да споделим Благата вест за Този, Който ни изтръгна от огъня на ада; християните можем да покажем на другите същата любов и същата милост, които Христос показа на нас.
Не чакай, докато го почувстваш. Действай.
