Знам защо хората носят гняв дълго време, защото аз самият съм го правил. Това не ни прави щастливи, но предлага някои големи предимства: ние заемаме високо морално положение и можем “справедливо“да презираме този, който считаме, че ни е наранил, а гневът ни ни помага да оправдаваме себе си и да обвиняваме другите. Да оставим нещата просто би освободило другия човек от куката.
Гневното повдигане на стари болежки е оръжие в нашия арсенал, което можем да вадим, когато е полезно да спечелим спор или битка.
Но гневът е токсичен, отравя ума и корема. Гневът е затвор и само ние имаме ключа от него, защото това са ограничителни решетки, които сами сме си наложили. Ти и аз не сме предопределени или принудени да останем ядосани. Това е неправилен избор, който правим. Евангелието на Христос ни призовава към един различен и по-добър път: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. Не си отмъщавайте, възлюбени, но дайте място за Божия гняв, защото е писано: „На Мене принадлежи отмъщението; Аз ще сторя въздаяние, казва Господ” (Римляни 12:18,19).
Тези, на които им е било простено много от Спасителят, могат да покажат, че благодарността им е истинска, като проявят милост към други неразумни и грешни човеци около тях. Освен това не е нужно да се страхувате, че на някой, който ви е наранил, ще му се размине. Бог е видял всичко и ще се погрижи за наказанието по свой собствен начин.
Предай всичко на Него. Точно сега.
