Всеки ден носи своето собствено разочарование и неудовлетвореност: проблем с колата, спор с половинката, несъгласие с шефа, натрапчиво главоболие. Но това са само малки неща. Най-тежкото бреме в живота идва от опустошителните удари, чиято болка остава в нас десетилетия: баща, който ни е казал, че сме глупави и никога няма да постигнем нищо, майка перфекционист, която никога не може да каже „добра работа“, унижения от хулигани, предателство от най-добър приятел, полицейско досие, чийто тъмен облак никога не изчезва.
В Христос изцелението от тези дълбоки рани започва точно сега. Чрез вяра в Христос ти приемаш благата вест, че ти имаш голяма стойност за самия Божи Син, че собствените ти морални недостатъци са простени и че ще ти се дава ежедневна сила, за да оцеляваш и преодоляваш. Чрез Христос ще израстваш в своята собствена способност да простиш на тези, които са те наранили и по този начин тези отворени рани могат да се превърнат в белези. Споменът все още е там, но болката е намаляла.
Най-голямото облекчение ще дойде на небето. След духовната борба и конфликт в този живот, ще бъдеш поканен в Рая на блажените, който е по-добър дори от Едемската градина, където ще изпиташ съвършена цялост за първи път. „И от двете страни на реката имаше дърво на живота, което раждаше плод дванадесет пъти, като давеше плод всеки месец и листата на дърветата бяха за изцеление на народите” (Откровение 22:2).
Те са за твоето изцеление.
