Отче, понякога изглежда сякаш сатана наистина е победил. Християни са преследвани, злоупотребява се с деца, улиците ни не са безопасни, добри хора губят работата си, семейства се разделят. Правителства се сриват, войни измъчват и поглъщат огромни количества кръв и богатства. Смъртта постоянно краде мои приятели и близки един по един.
Но Великден се случи. Могъщият принц на ада не може да промени историята. Твоят Син живя свят живот и ми позволява да го заявя като мой. Твоят Син умря чрез ужасна смърт и преживя ада заради мен, за да не се налага да го правя аз. Твоят Син възкръсна от гроба, променяйки всичко, гарантирайки моето прощение и моето безсмъртие.
Неговите думи стават мои думи: „Затова се зарадва сърцето ми и се развесели душата ми, а още и плътта ми ще пребивава в увереност. Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; нито ще допуснеш човека, в когото Си благоволил, да види изтление. Ще ми изявиш пътя на живота;пред Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Тебе – винаги веселие“. (Псалом 16:9-11 и Деяния 2:25-28).
Мога да преодолея всяка трудност, когато знам, че накрая ще победя независимо от всичко. Гробът не можа да задържи моя Спасител. Той е първата част от Великия Великден, който предстои. Той е жив и никога няма да умре. Нито пък аз.