Слагам си смело лице пред семейството ми. Не искам никой от приятелите и колегите ми да знае. Но, Ти Господи, познаваш сърцето и можеш да ме прочетеш, като написана книга. Знаеш колко съм загрижен за финансите ни.
Страхувам се, че парите ни ще свършат. Претърпяхме някои неуспехи; взехме някои грешни решения, които, ако можех, бих направил всичко, за да ги изтрия; някои неща, на които разчитах се оказаха ненадеждни. Сега жонглирам със сметките и не мога да се придвижа напред. Понякога се чувствам прокълнат – прокълнат да се боря с парични проблеми през целия си живот.
Казваш, че никога няма да ме оставиш или забравиш. Казваш, че вярващите никога няма да просят хляб. Словото Ти ми казва: „Издига сиромаха от пръстта и възвисява бедния от бунището, за да го сложи да седне с големци – да! – с първенците на народа Му“. (Псалом 113:7, 8) Отче, спази това обещание. Моля Те за ежедневния хряб и Ти Си ни снабдявал, точно по график. Помогни ми да Ти се доверявам и да вярвам на скъпоценните Ти обещания. Отнеми страхът ми и го замени с радостна увереност.
След периода на финансови затруднения, знам, че ще дадеш успокоение. Отче, не ми е нужно да седя с големци – може ли, да започнем с достатъчно да покрия сметките по кредитните карти? Радвам се, че съм Твое дете.