Както знаеш, Господи, нашата култура възхвалява младостта. Никой не приветства процеса на стареене и че времето минава. Мога ли, да кажа обаче, че Ти правиш остаряването по-приятно? Колкото повече остарявам, толкова повече виждам, как никога не съм бил сам, как винаги Си бил там, наблюдавал Си ме, готов да ме хванеш, намесвайки се в точния момент.
По-малко се паникьосвам сега. Все още мога да виждам само няколко крачки пред мен – мъглата на живота не се е вдигнала много, но аз съм израснал в увереността си, че Ти Си пред мен и ще наблюдаваш стъпките ми. Ти ще ми откриеш, какво да правя когато му дойде времето. Ще осигуриш източници, когато се нуждая от тях. „Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка. Чрез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава“. (Псалом 73:23,24).
Чувствам се в безопасност в Теб, Господи. Ти си Този, от когото мога да завися. Твоята любов към мен е твърда канара. Твоите цели никога не се променят. Дал си ми да вкуся и трудности и благоденствие, но и двете са ми били от полза.
Утешен съм от абсолютната увереност, че Си ми дал това чрез Твоя Син Исус, чрез Неговия смирен живот и невинна смърт и прекрасно възкресение, моя живот вече е победоносен. Чрез Исус аз съм простен. Чрез Исус съм безсмъртен. Знам, че ще ме вземеш в слава.