от Пастор Леонард Бюлоу, духовно размишление за 8 април, 2018 от Насърчителни Духовни Размишления: Сутрищна Разходка в Словото – Без Коментари
“А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус. Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. А Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой! Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.” Евангелие на Йоан 20:24-29
Вечерта на първата великденска неделя, Исус се яви на десет от неговите ученици, които бяха се скътали някъде зад заключени врати в Йерусалим. Юда се бе обесил, а Тома по някаква причина не бе с останалите. Библията не ни дава подробности какво се случи с последователите на Исус по време на седмицата след Великден. Те се събраха през тази седмица и разказаха на Тома, че са видяли Господа. Тома им отговори, “Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.” Той искаше конкретно доказателство, че те наистина са видяли Исус. Тома искаше да пипне мястото, където бяха забити гвоздеите, като доказателство за това, че Той е Исус, който бе прикован на кръста. Желанието му бе да сложи ръката си в ребрата на Исус, където бе пронизан от копието на войника докато бе разпънат на кръста.
Тома често се споменава с името “Невярващия Тома”. Той се чувствате както много хора често се чувстват – око да види, ръка да пипне; искам сам да се убедя. Неделята след Великден, учениците отново се бяха събрали, и Тома бе с тях. Внезапно Исус се яви за втори път докато те бяха зад закючени врати. За да премахне страховете им Той ги поздрави с думите, “Мир вам!”. И тогава незабавно се обърна към Невярващия Тома.
Като всезнаещ Божий Син, Той покани Тома да направи това, което Тома искаше като доказателство. ”Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.” Присъствието на Исус и Неговата покана към Тома да свидетелства убедителното доказателство го развълнуваха и той извика, “Господ Мой и Бог Мой!”. Тома разпозна и изповяда, че Човешкия Син, който стоеше пред него също бе Божия Син. Чрез присъствието на Исус и силата на Неговите слова вярата на Тома във възкръсналия и вечния Исус бе възстановена.
Исус отвърна, “Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.” Тези думи на Исус се отнасят не само за Тома, но и за вас и мен и всички християни от тогава до днес. Физически не сме виждали Исус, но ние вярваме в Него като Божий Син и наш Спасител, който бе разпънат на кръста, за да ни изкупи. Той пострада, умря и заплати с живота си, за да премахне греховете ни. Но ние не се покланяме на починал Божий Син. Той възкръстна от мъртвите! Исус е жив! Той победи греха, смъртта и дявола заради нас. И ние изповядваме, “Господи Мой и Боже Мой!”
Чрез Божието Слово, записано в библията, Святият Дух ни призовава към разпознаване на нашия грях, и към вяра и доверие в Исуса като единствения ни Спасител. Бог ни дава Неговото обещание; “Повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.”, Деяния на Апостолите 16:31
Слънце над гроба проблясва;
Исус тъмнината разпръсва.
Ден победен в небесата;
Вижте Спасителят славен.
Попий сълзите си, приятелю,
Страховете на неверие премахни;
Погледни на празния гроб,
И довери се в спасителната сила на Христа. Амин.